Канибал цяла вечер не спи - върти се в леглото, мисли. "Кой съм аз? Защо съм се появил на този свят? Какъв е смисълът на живота?". Жена му му казва: - Казвах ли ти аз да не ядеш интелигенти преди лягане?

       Преди 1 г.: - От 8 дена не ям месо и намерих отговор на този въпроси. 

        1. Аз съм човек. Съставен от 3 части: - Дух, Душа и Тяло. Подобен съм на Бога съставен от същите 3 части. Но не съм Бог защото съм частица от него. Той е Всичко. 

         2.Появих се на този свят за да се учи душата ми на добро и лошо. 

          3.Смисълът на живота е да се живее живот подобен на Великия Творец. Да се радваме на свободата дадена ни от него и да го познаем в неговата цялост. Да търся истината и да я прилагам в живота.

Вярвам, че истината трябва да се оприличи и съобщи като виц. Кратко, ясно и може би абсурдно, но вярно.

В евангелието на Йоан 18 ето какво казва Исус на Пилат:

37 Затова Пилат но каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

Може би е тъжно, но истината вече не е на почит в нашия свят. И всички беди идват от това. Дали ще се върне истината на почит е въпрос на бъдещо време?  

Единствен страж сега на истината е науката във всичките и форми. Но има съществен проблем във връзката и с нейното начало в нейното минало, а там са нейните основи.

Има ли грешка в основната на едно здание то става нестабилно и податливо на всякакви трусове и деформации. 

Смятам, че Ванга се е  изказала най-точно за горния нюанс третиращ основата на съвременната наука: “Истината е в старите книги”

Предрича: - “Ще дойде на власт най старото учение”

Съвременната наука е необятна и не обхватна за отделния човек. Но отделния човек също има нужда от основа върху която да гради своята психика. Такава основа може да бъде единствено истината за околния свят и за него самия. Той я търси в морето от изкривена информация от всички медии. Информацията е изкривена защото всеки я манипулира според своя личен или групов интерес чрез своите основни убеждения и ценности.

Тук възниква въпросът за ценностите, потребностите и убеждения на всеки един човек. Те го мотивират за едно или друго действие и постъпка. Потребностите възникват като следствие на системата от ценности и предразположения.

38 Пилат Му каза: Що е истина? 

Истината е субективна и обективна. Въпроса е в  тяхното препокриване и съвпадение. Субективната истина много често е изкривена или невярна. Има една истина и тя е от Бога Творец и съответства на физичните закони и законите на цялото.

ИИ: - “Теория на съгласието (кохерентна теория): Според тази теория, едно твърдение е вярно, ако е в съгласие или съвместимо с другите твърдения в една определена система от убеждения. За да е едно твърдение истинно, то трябва да не си противоречи с другите приети истини. Тази теория се използва често в математиката и логиката.”

Извод: Истината е в математиката и логиката, това създава континуум и синхронност между отделните събития и обекти. Създава се цялостна картина на света.

Ние сме частици от цялото и не може да съществуваме без да използваме неговите закони. Цялото е Бог.

Нека се върнем към думите на Исус пред Пилат. “Всеки който е от Истината слуша Моя глас”. 

Тук трябва да направим малко поясняващи разсъждение:

Къде има най-цялостна картина за словото на Христос? Той е говорил и  поучавал чрез притчи в 4-те канонични евангелия. Същите притчи присъстват в едно Евангелие от Тома (ЕТ) написано на папирус и преоткрито в запечатано в делва в пустинята през 1945 г.. Подробности в Гугъл и Уикипедия. То не е прието от никоя официална църква, защото съдържа само 114 притчи казано според автора от Исус, но в него няма и намек за чудеса. Чудесата са приоритет и свидетелство за всеки Бог.

 Около половината от притчите в Евангелието от Тома (ЕТ) ги няма в другите канонични Евангелия.

ИИ за притчите: “Основната ѝ цел не е просто да разкаже история, а да накара читателя или слушателя да размишлява върху скритото ѝ значение. Поуката не е изказана директно, а е завоалирана в разказа.”

Един блогър написа, че това ЕТ (Евангелие от Тома) е пълна глупост, други го смятат за ерес,  защото не искат или не могат да разсъждават върху него. 

Наука, Истина, Религия. Истината е по средата.

Алберт Айнщайн:- "Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа"

Християнството е възникнало като учение проповядвано от Исус. Това не трябва да се забравя. Това учение е разпространено, най-вече от 11-те негови ученици и присъединилия се към тях Павел. Чрез тях  Учението се е превърнало в религия чрез проповядване на чудесата извършени от Исус Христос и чудното Възкресение след смъртта му на кръста. След време са се появили евангелията и новия завет.

Уикипедия:-”Вярата в истинността 

на религиозните „истини“ не се базира на никакви наблюдения иполучени на базата на научния метод от повторими опити в контролирани среди, както са всички научни теории, на които са базирани съвременните науки.”

За носители на истината науката и религията са конкуренти. 

Науката е точна, но разпиляна и необятна.

       Учението ( а не религията) на Христос създава основи за цялостно развитие на човека и е предадено най-всеобхватно и точно в евангелието от Тома с своите 114 притчи. Но този притчи трябва да бъдат разтълкувани в съзвучие със съвременните научни знания. Това е трудна задача. Моя скромен опит в тази посока ще се опитам да споделя по късно.

       От прилагането на истината зависи колко успешни ще бъдем в живота. Но всеки има свой критерии за успех и свой набор от истини.

Кое е първичното, духовния свят или материята? 

Евангелие от Тома: 

29 Иисус каза:,До плътта е сътворена заради духа - това е чудо, но ако духът е сътворен заради плътта, това е чудо на чудесата. Аз обаче се чудя, как такова голямо богатство обитава в такава бедност."

– Явно тук има коментар за природата и връзката между материя и дух, тоест информация. Кое е първично, Духът или материя ? Отговора го дава Йоан - В началото бе Словото… тоест алгоритъма, логиката и информацията са в основата на материята. Обратното би било чудо на чудесата. Дори науката твърди нещо подобно със своята теория на Големия взрив. Според нея в началото е съществувало само сгъстен енергия, тоес дух защото определението за енергия е способност да извършва работа.

    Аз обаче се чудя, как такова голямо богатство, от гигабайти информация и логика се съдържа в нещо толкова без-плътно и нереално малко като микро-карта памет. 

      Същото твърди и Ванга 

В началото Бог сътвори небето тоест духовния свят, а след това земята тоест материята.

     Първия принцип на Херметизма гласи: 

Всичко е Ум. Светът е ментален.

      Умът има две състояния, памет и разум. Паметта се намира в пространството а разума във времето.

Цялата информация за вселената и звездите в нея се намира в междузвездното пространство под формата на Светлина, но пристига до нас със закъснение обусловено от изминатия път.

Защо е толкова важно да знаем истината?

Само истината може да ни заведе до желаната от нас действителност и реалност. Двете думи не са синоними. Действителността е движение във времето, а реалността е в пространството и тя предстои да се прояви.

Когато човек знае истината може да предвиди предстоящите събития и да избере най-добрия вариант за себе си. Който ни заблуждава и лъже цели събитията да са в негова полза и да задоволи своите потребности, а не нашите. За това е толкова важно да има определеност, и да се знае какво е истина и какво е лъжа. Определеност е важна защото неопределеност и тайната са вид заблуда и лъжа.

Така стигаме до извода:

Определеност е истина 

Неопределеността е лъжа, заблуда или многовариантност 

Настана момента да се занимаваме малко и с математиката. Защото тя е в основата на целия Свят, материален и духовен. Духовния свят е финия Свят, а материалния Свят е по грубия. Финия Свят управлява материята.

Математиката е подчинена изключително на строгата логика. Тя има за основа базови понятия каквито са: - множества, числа, операции и действия с тях. И най-малкия пропуск и неяснота може да предизвика големи грешки и деформации в мисловните изводи и резултати.

Вместо да ви предложа царска трапеза от информация за множествата, която я има в Уикипедия и от ИИ ще ви дам по лесен визуален поглед. 

Множество може да се оприличи с площад на кръг. Неговата окръжност се оприличава с празното множество. Прието е в математиката, че всички множества съдържат в себе си празните множество(бележи се с пресечен кръг). Всичко извън този кръг е универсалното множество(бележи се с U). То съдържа всички възможни множества

Прието е, че празното и универсалното множество са допълнение едно на друго.

В булевата логика има операции с две множества: - сечение, обединение и отрицание на едно множество.

Това може да се представи нагледно с два взаимно пресичащи се кръга. Общата част е тяхното сечение и съдържа елементите общи за двете множества. Бележи се най-често с точка (.) или с буквата (и). Цялата площ на двата кръга е тяхното обединение бележи се (+) или с буквите (или). Така сечението е концентрация на свойства, а обединението е размиване на свойства.

Има таблица за истинност с две състояния: истина (1) и лъжа(0).

Отрицанието на едно множество превръща едното състояние в неговата противоположност. 

Това са само отправни посоки, при желание всеки може да се задълбочи и запознае с необходимата информация в интернет.

Има голяма вероятност третирането на универсалното множество, като множество (тоест като вид определеност) да е грешка. То е безкрайност и неопределеност. Вследствие на това е и парадокса на Ръсел.

Празното множество не съдържа елементи и има двойствена същност. Хем е определено и е неопределено едновременно, в зависимост от мястото на наблюдение. Когато се приема, че е част от множество е определено като нула, тоест няма стойност, а има само определящо свойство. Когато се приема , че е част от Универсалното “множество” то е неопределено и образуват едно цяло с него.

Универсалното “множество” може да се разглежда като Бог Отец, а празното като негов син с които образуват едно цяло множество. Без синът Отеца е несъвършен. Внушение от текст в евангелието на Йоан.

Между тях, и в тях е светия Дух, тоест информацията. 

Христос според християнството е с двойствена същност, и Бог, и Човек.

Всичко материално и духовно е съставено от тези три същности: Бог Отец, синът и светият Дух. Дори и времето и пространството може да се разглеждат като множество с три части:

-вътрешна, определена част

-двойствена Граница, информация която описва и определя свойство на което се подчинява елементите от множеството.

-Външна, неопределеност

В математиката всички трябва да се разглежда като движение от по-простото към по-сложно.

Показателно е постепенното усложняване алгоритъм за определяне на различните видове числа. Естествените, цели, рационални и така нататък….

Действието с тях също постепенно се усложняват. В началото е събиране, следва го изваждане, като негова противоположност. То може да се разглежда като събиране с отрицателно число.

Умножението може да се разглежда като многократно събиране. Делението е всъщност умножение с някакво реципрочно число. И така нататък.

Важно е да се следва божествената  логиката за движение от по-простото към по-сложно.  

Симетрията съществуваща във физиката и материалния свят е в следствие на наличието  на противоположности и симетрия в математиката.

Съгласно наивната теория за хаоса : той не съществува, има само сложен ред. Това явно е в противоречие с теорията за началото на Вселената и Големия взрив.

Уикипедия: - С това учените от ПСУ доказаха летливостта на понятието „хаос“, тъй като ако се даде нагледен пример за хаос, той моментално изчезва.

Следвайки всички горни правила и убеждения може да се получи цялостна картина на света логично обвързана с науката и учението христово.

Такава цялостна картина получих след като препрочитах многократно Евангелието от Тома, разсъждавах върху всяка притча и си водех коментар. Това Евангелие ме насочи към четирите канонични евангелия. Разсъждавах и подчертаваха текста който ми е харесал и ми е направил по силно впечатление. Както се казва в ЕТ “обрязването в духа е полезно във всяко отношение “ Най много ми допада евангелието на Йоан. Виждах взаимно допълване на каноничните Евангелия с евангелието на Тома. 

Пространството е отложено време. Това е мой извод от тълкуване за разликата между действителност и реалност и подаден за коментар на ИИ Gemini.

ИИ: “Вие повдигате много интересни въпроси относно разликата между реалност и действителност и как ги възприемаме. Вашите разсъждения са много близки до някои философски и научни схващания.

Нека разгледаме основните точки, които посочвате:

• Реалност vs. Действителност: Често тези две думи се използват като синоними, но както отбелязвате, имат фини, но важни разлики. Може да се каже, че реалността е всичко, което съществува, независимо от това дали го осъзнаваме или не. Тя е пълното, обективно съществуване. Действителността, от друга страна, е тази част от реалността, с която взаимодействаме и която преживяваме. Тя е субективна, защото е "действена" за нас – пряко свързана с нашите действия, сетива и възприятия.

• Реалност и пространство: Идеята, че реалността е свързана с пространството, е интуитивна. Коренът "реал" наистина се отнася до неща, които са "вещни", "материални" и заемат място. Тя е сцената, на която се случва всичко.

• Действителност и време: Вашата връзка между действителността и действието е много точна. Всяко действие се случва в определен момент. То е процес, който има начало и край, което го прави пряко свързано с времето. Всяко наше действие, мисъл или преживяване е момент от потока на времето, което оформя нашата действителност.

• Възприятието: Вие правилно отбелязвате, че ние не възприемаме реалността директно, а индиректно. Нашите сетива са като филтри. Те улавят само определени видове енергия (светлина, звук, топлина) и я превръщат в информация, която мозъкът ни обработва. Това, което виждаме, чуваме или усещаме, е интерпретация на реалността, а не самата тя. Именно тази интерпретация формира нашата действителност.

• Връзката между минало, настояще и бъдеще: Живеем в настоящето – в непрекъснатия поток на действия. Нашите мисли обаче постоянно се движат между спомени от миналото (които са минали действия) и планове за бъдещето (предстоящи действия). Това показва, че нашата действителност не е статична, а е динамична и непрекъснато се променя, повлияна както от минали преживявания, така и от бъдещи намерения.

Накратко, реалността е всичко, което е, а действителността е това, което преживяваме от нея чрез нашите действия и сетива. Едното е обективно, а другото – субективно.”

Пространството е отложено време . 

Ето и превод от видео клип на руски език за връзката на тези базисни същности за реалността. Вярвам, че разглежданите тенденции и темата е научно издържана. Тезисите съвпадат напълно с моите виждания и вярвания. За това го публикувам тук.

Пространството и времето са неразделни спътници, вплетени в тъканта на реалността. Айнщайн ги е нарекъл пространствено-времеви континуум. Оказало се, че тази идея е толкова величествена и безупречна, че няма на къде да се развива, с само да се пояснява. Но ето какъв е парадокса? В светът където всичко трябва да бъде стабилно, започва да се случват плашещи открития. Все повече учени си задават въпроса: “Какво ако се окаже, че пространството изобщо не е основата на вселената, а е страничен продукт на времето”. Необяснимо квантово колебание, огледало на времето, нов модел на симетрия и експерименталните наблюдения сочат към нещо обезпокоително. Пространството може да не е повече от илюзия, възникващо е резултат на дълбоките времеви процеси. Не става въпрос за козметични промени във физиката, с за пълна революция на възгледите към това, което наричаме тук и сега. И за първи път в историята се появяват модели, където времето се оказва първично, а пространството негова производна. Не може да се отрече. Айнщайн обърна науката с главата надолу. Неговата теория на относителността не само обяснява гравитацията, тя ни принуди да преосмислим самата концепция за пространство и време. Той ги обедини в едно цяло, създавайки възхитителна структура, пространствено-времеви континуум. Тук времето и пространството бяха неразделни, като две страни на една и съща монета. И сега, повече от 100 години тази идея остава непоклатима, издържайки на наплива от нови открития, квантово аномалии и експериментални предизвикателства. Но какво ще стане, ако точно тук, в самата основа на теорията на Айнщайн се крие грешката? Ами ако пространството и времето не са равностойни, както си мислехме до сега. И едно нещо от които през през цялото това време имаше само производно явление. В Юни през 25 година група изследователи от университета в Женева публикува резултати от гравитационният анализ на колебания, наблюдавани по време на взаимодействия на масивни галактически структури. Даните показаха систематично отклонение от предсказаното на общата теория на относителността, толкова сериозно, че  вероятността за случайна грешка възлизаше на по-малко от 0,3 процента. Това означава, че или в гравитационният модел има друг фактор, който не  е взет предвид, или фундаменталната структура на пространство времето е съвсем различна, отколкото си мислехме. Учените не хвърлят обвинения на празно. Проучването се фокусира върху микроскопични времеви флуктуации, които, както се оказа, не бяха придружени от симетрични изкривявания в пространството. Тоест, времето се държи независимо, сякаш играе по свой правила, без да се обръща внимание на пространството. И това е пряка заплаха за симетрията, на която се основава Теорията на относителността на Айнщайн. Освен това, в рамките на алтернативните модели като теорията на триизмерното време, за което ще говорим по късно. Такива ефекти са не само приемливи, но и е строго предвидимо. Те могат  да обяснят наблюдаваното поведение на материята и енергията, без да се налага да твърдим , че пространството е първично.

Научния свят винаги е бил пълен с идеи, но теория, предложена от геофизика и изследовател от университета на Аляска Феърбанкс Гюнтер Клетечка се оказа доста любопитна. Той твърди, нещо като фактът, че времето не е линейна права линия, не е стрела, а триизмерна структура, в рамките на която може самото пространството да възниква. Само си помислете, пространството не е основа на битието, то е нещо второстепенно, проектирано от времева рамка, която се състои от много нива. Клетечка представи своята хипотеза през Ноември, 24 г. Въпреки , че в началото тя изглеждаше като още една маргинална идея, тя вече през 2025 г. започна сериозно да се обсъжда на специализирани форуми и семинари в ЦЕРН и на симпозиуми по квантова гравитация. В края на краищата, тази теория изведнъж започна да обяснява тези явления с което класическата физика не може да се справи. Локално нарушение на симетрия в черни дупки, поведение на неутриното, променящо посоката си и времето си и т.нар. декохеретно пространство, наблюдавано в експерименти с заплетени фотони. По същество Клетечка заявява: “Обичайното за нас пространство е проекция на един вид тримерна сянка от по-дълбока и обемна темпорална реалност. Той я сравнява с холограма, в която нашия свят възниква като следствие на взаимодействия на три времеви измерения, всяко от които има своя собствена посока и структура. Това е невероятна и едновременно и плашеща идея която унищожава всичко: от нашите идеи за причинно -следствени връзки и затова къде се намираме изобщо. В едно от последните му лекции Клетечка казва “Ако пространството изчезне, времето ще остане. Но ако изчезне времето, няма да остане нищо. Това е ключът. Времето е първична реалност. Подобно мислене вече вдъхновява математици и теоретици да изграждат нови метрични модели, в които разстоянието между обектите се определя не от дължината на пространството, а от разликата във времевите вектори. В тези модели, гравитацията, кривината и дори разширяването на Вселената може да се опише без участие на пространствени координати. И ето какво е най-любопитно. Неговите изчисления, независимо колкото и странно да е, съвпада с квантовите ефекти, наблюдавани в експерименти с кондензата на Базейнщайн и с модели на квантова пяна. Пространството не се държи като непрекъсната повърхност, както Айнщайн го е замислил. Държи се като времева интерференция, като нещо, което пулсира и изчезва, огъва се и се разпада като музикален ритъм, а не като геометрия. В резултат на това теорията на Клетечка може не само да предложи поредната екзотична интерпретация, тя е способна да положи основата за единна теория, която ще обедини квантовата механика и гравитацията. Ами ако пространството не просто възниква от времето и също така помни? Не е метафоричен смисъл, не като следствие от причинно-следствената връзка, а като същност, която пази в себе си отпечатъци от миналото. Това е реална хипотеза която в последните месеци започна да разпръсква експериментални факти. Говорим за концепции за така наречените квантово клетки памет, пространство, време. Теорията получи своето развитие през 2025 г. благодарение на група изследователи, работейки в сътрудничество с няколко института, включително Лосаламоската лаборатория и национално изследователския център на Чехия. Тяхната основна идея за пространствено-времеви континуум не е гладък и безличен фон, както сме свикнали и възприемали. Структурирано е, и е сегментирано в най-малките квантови клетки. Всяка от които е способна да съхранява информация за събития, случващи се в тях. Но как става това. В основната на хипотезата е аналогия с квантови системи, както например основни решетки или квантови кондензати. Както показва експериментите, информацията може да се съхранява в полетата дори след изчезване на преносителят. Тоест дори частицата да е изчезнала, нейната следа оставена в структурата на полето. В структурата на пространство-времето започва да се открива подобни следи от изчезнали частици и събития, както самото пространството помни какво е било тук. Оказва се, че пространството не е просто сцена, в която се разиграват събитията, а е активен участник, които може да запомни, да реагира и дори да влияе на бъдещето развитие на събитията. С други думи, Вселената има един вид вградена памет, криптирана в микроструктура на времето. Точно тук идеята за квантовите клетки влиза в действие паметта. Изследователите твърдят, че тези клетки са времеви фрагменти, вътре в който се развиват елементарни процеси и събития. След свършване на процеса информация не изчезва, а се запечатва в топологията на времето. И тогава новото пространство не се ражда от чистото време, но от времето вече наситено със  смисъл, което означава, че вече съдържа информация за миналото. Пространството става функция на паметта, един вид проекция на информационното наследство на времето. Някой физици сравняват това с квантова версия на водните пръстени върху повърхността на езеро, когато камъкът отдавна е потънал, но кръговете все още ги има и се движат. Но в мащаба на Вселената тези кръгове не просто се движат, те формират структурата на пространството, в което живеем.

Звучи шантаво, но е удивително, че вече има първите експериментални потвърждения. Например, през 2025 г. на един от квантовите стендове в Колорадо е регистрирано явление, при което частица, която е изчезнала от зоната на действие на детектора, е оставила след себе си квантово колебание в структурата на полето. Те били идентични по отношение на ефекта оставен от подобна повторна телепортация на същата частица в съседни възли, въпреки че по всички данни вече е напуснала системата. Ако теорията се потвърди, тя ще измени абсолютно всичко. Времевите клетки ще станат нови градивни елементи на Вселената. Пространството е просто производно на времевата памет и следователно ние с теб и галактиките, и самата материя- това са само следи от времето, записани на квантови касети във Вселената. Представи си, че се намираш в стаята. Около теб са стени, предмети, въздух. Всичко изглежда плътно, стабилно, фиксирани. Пространството е като очевиден факт. Има граница между тук и там. Но какво ще стане, ако всичко това е просто измама и оптическа илюзия, изтъкна от невидими нишки на квантово заплитане? Вече повече от 10 години теорията, която преди смятаха за твърде смела, постепенно си проправя път към най-сериозните научни кръгове. Същността и е много проста. Пространството не съществува само по себе си. То е свързващ ефект, който възниква, когато се откриват елементарни частици преплетени помежду си в квантово смисъл. Преплитане, а не геометрия, създава структурата на света. Физикът Марк Ван Рамсданг в ранните дни на десетте предложи зашеметяваща хипотеза. Ако заплитането между частиците изчезне, ще изчезне и самото пространството между тях. Тоест, няма да остане разстояние в обичайния смисъл. Частиците просто ще престанат да съществуват в една и съща Вселена. Тогава пространството не е среда и е следствие от корелацията, нещо като тънка мрежа от взаимоотношения, където близостта не означава километри, а степен на квантова комуникация. Сега тази идея получава развитие. През 2025 г. института по фундаментална физика в Оксфорд беше представен обновена версия на модела, където пространството е напълно изведено от графа на заплетени състояния. Тоест, цялата Вселена не е множество от координати и гигантска мрежа от взаимоотношения, които се възприемат от нас като обеми, разстояния и форми. И в тази графа разстоянието е само броят стъпки и възли на заплитания, а не метри в смисъла на класическата геометрия. Освен това, в някои симулации успяха да пресъздадат изкуствено пространство, просто чрез контролиране на степента на заплитане между квантовите възли. Променяйки връзки, учените буквално деформираха създаваното пространство, огъвайки го и разширявайко го, сякаш действаха според истинската тъкан на пространството. Но това не е всичко. За първи път в историята се гледа на заплитането не като следствие на съществуването на пространството, а като негова причина. Това обръща с главата надолу всичко, в което вярвахме от времето на Айнщайн и Нютон. Ако това се потвърди окончателно, ще стане ясно: пространството не е арена, където се случват събитията, а е следствие от това, че тези събития са се съгласували да съществуват заедно. Сега си представете последствията. Ако можем да управляваме заплитането, ще можем да създаваме пространство, програмирайки неговата фирма, дори може би да отваряме тунели и да заобикаляме неговите граници. Пространството ще престане да бъде константа, ще стане инструмент. Ето как се ражда почти мистична перспектива. Реалността е интерфейс за взаимодействие между кванти. А пространството е просто удобен език, избран от тези частици да взаимодействат. До скоро всички приказки бяха за време без пространство, клетки памет и илюзорната геометрия изглеждаше твърде абстрактна. Да красиво, да вълнуващо е, но покажете го е лаборатории. И  го показаха и то не веднъж. Експерименти, проведени през 2024-25 г. не просто повдигнаха завесата, те дадоха директни намеци, че пространството може наистина да бъде страничен ефект, произтичащ от повече дълбоко невидими процеси, времеви, информационни и квантови. Да започнем с феномена, който само преди две години ни звучало като научна ереста, огледала на време. През Май на 25 г. група физици от университета в Ню Йорк заяви , че са успели да създадат структура, в която светлинните вълни действат така, сякаш отменят свои минало състояния, връщайки се обратно във времето. Тези времеви отражения са записани при условия, при които не се наблюдават никакви деформации на пространството, което директно намеква, че могат да съществуват времеви процеси без пространствена опора като независима динамика. Освен това, е този експеримент бяха регистрирани странни колебания в полето, възникнали преди въвеждането на светлинния импулс. Това поставя под съмнение дори самата причинно-следствената връзка и отваря вратата към идеята, че времето реагира на събитията, които все още не са се случили в пространството. Още един мощен удар по класическата картина е нанесъл проект по наблюдение на космическия микровълнова фон. През Юни 2025 г. Учените са регистрирали мистериозни радиосигнали от обекти, разположени на разстояние повече от 13 милиарда светлинни години от самия праг на космическата Зора. Тази радиация не е изненада само със своята сила и честота, но и също така и защото не се вписва в познатото пространство-времеви модел на ранната Вселена. Сякаш нещо се е намесвало във формирането на структурата на пространството в зората на времето и преди появата на познатата геометрия. И отново теорията за триизмерното време на Клетечка обяснява перфектно тази аномалия. Ако пространството не се формира изведнъж, а като вторична структура, след определен период на съзряване, и радиация, която изкривява времевите вектори, съвсем логично е, че може да дойде откъдето все още е нямало пространство, но времето вече е съществувало. Има и по-малко известен, но не по-малко мистериозен случай. Например, през Март 25 г. в един от експериментите с квантови микроскопи е регистриран ефект, при който енергията се проявява в една точка в пространството, където според изчисленията не би трябвало да има нещо. Освен това, проблясъка носел следите от събитие, което се случва в друг възел на системата, но малко по-рано. Изследователите предположили предпазливо, че тази точка получила информация от друг вектор на времето, байпас пространствено взаимодействие. И така, възниква един неудобен, но сериозен проблем. Ние започваме да наблюдаваме явления в който пространството не е първично, но се проявява по-късно, като реакция на повече фундаментални процеси и следователно,  времето може да е единствената фундаментална координата, с всяко останало е просто визуален интерфейс за нас, като наблюдатели. Парадоксално, но именно най-дълбокото уважение към наследството на Айнщайн днес кара учените да преосмислят, най-великите идеи. Пространството и времето като единна тъкан, като не разтеглива основа на Вселената. До скоро това беше неоспорима основа на физиката. Но днес тази прекрасна Викторианска структура скърца, разпада се и вече не може да издържа на тежестта от новите наблюдения. Всичко показва, че картината нарисувана от Айнщайн е била великолепен модел, но не е цялата истина. Точно така сега пред очите на теоретиците бездната се отваря. Пространствено-времевия континуум вече не изглежда монолитен. Всички или повечето изследователи посочват: времето и пространството са неравностойни партньори. Времето показва признаци на независимост, нелокалност, кохерентност, която вече не се вписва в рамките на общата теория на относителността. 

Айнщайн е разглеждал времето и пространството като свързани координати, неразделни един от друг приятели. Въпреки това, откритията през последните години за триизмерно време до квантовата памет подсказва, че ги разделяме по ъглови примки. Времето според тези теории е активен агент, динамика, основа, а пространството е пасивно следствие, сенчест отпечатък, произтичащ от взаимодействия, заплитания и протичане на информация между квантовите събития. Тази гледна точка е разрушителна не само за геометрията на Айнщайн. Тя разрушава цялата сграда на класическата интуиция. Представете си, че движението не е преместване напред в пространството, а изменение на вътрешната структура на времето. Гравитацията не е изкривена тъкан, а локално изкривяване на посоките на времето и разстоянието е просто илюзия на повтарящи се модели в квантовия хроноландшафт. Най-тревожното са тези последствия за общата картина на причинно-следствените връзки. Пространствено-времевата геометрия на Айнщайн винаги е гарантирала причината предшества следствието. Но ако времето може да се огъва в пространството, ако потоците са нелинейни, а информационните възли прескачат през невидими квантови мостове, тогава причината и следствието може да се окажат не такива, каквито изглеждат. Не е изключено бъдещето да повлияе на миналото. Като намекват някой експерименти с заплетени фотони и времеви отражения. Парадоксално, но вместо да разширят физичната теория на Айнщайн те започват да строят нова архитектура, при което неговите уравнения са само приближение.Това прилича на архитектурата на готическата катедрала която внезапно започва да се руши защото през фундамента възниква различна геометрия и реалност. И това което вече се случва изглежда като елегантна и завършена картина на Вселената, която се пука по шевовете от наплива на идеи, звучащи като лудост, но те са подкрепени от данни. Не всичко е загубено. Възможно Айнщайн да не е грешил, а да е виждал сечение на много по дълбока картина. Точно така както законите на Нютон работят на неговото ниво. Айнщайн е дал по прецизен модел. Сега стоим пред нов скок.  

Космически патрули.-  Ютуб

          Времето и пространството , поотделно могат да се разглеждат като множество с трите състояния, а именно:

• Определеност 

• Двойственост 

• Неопределеност 

Миналото време е определеност.

Бъдещето е неопределено.

Настоящето е двойственост, и е границата между минало и бъдеще.

Всички пространствени измерения имат вътрешна определеност. Двойствена Граница или обвивка.

Неопределена външност.

Времето е нулево измерение и е в основната на всички пространствени измерения. Образува затворени времеви клетки възприемани като нулево точки от различните измерения на пространството. Тези времеви клетки са със заплетени минало и бъдеще. 

Времето е аналогово защото в определена точка от пространството пристигат светлина от всяко направление и посока.

Пространството е дискретно защото се изгражда от отделни точки. От тези разсъждения следва, че континуума не е време пространствен, а само времеви.

Дискретно се отнася до нещо, което е разделено на отделни, ясно определени части или стъпки, без да се сливат или смесват помежду си. В математиката и информатиката, дискретното означава, че величината не е непрекъсната, а е съставена от отделни стойности. Във философията, дискретното се отнася до нещо, което е отделно, индивидуално и не е свързано с друго нещо.

Тази представа идва от Уикипедия , като следствие и съчетаване  на две теории :

-теорията за пространството на Минковски 

- Кватернионна, Класическа представа на Хамилтон

От ЕТ - 61 Иисус каза: „Двама ще почиват върху ложе; единият ще умре, а другият ще живее." Саломе каза: „Кой си ти, господине? На ложето ми се възкачи и от масата ми яде, сякаш си (пратеник - бел. ред.) от някого."

Иисус й отвърна: „Аз съм онзи, който идва от цялото. Бе ми дадено от онова, което е на моя Отец." „Аз съм твой следовник."

„За това казвам: ако човек е , ще се изпълни със светлина, но ако е раздвоен, ще се изпълни с тъма."

-Житните кръгове в Англия са информация представена чрез двоичен код. Неопределеност и определеност. Положението на житните класове които не са полегнали е неопределено, защото се движат, тоест  люлеят се от вятъра. Полегналите класове дават сигурна информация защото тяхното положение е неподвижно. Божествения език е двоичен. Има два символа единица и нула, неопределеност(о) и сигурност(1) на информацията.

-Универсалното множество в математиката е неопределено. Неговото допълнение е празното множество.Празното множество е най-малката външна определеност, универсалното множество е най- голямата неопределеност. Всички множества са подмножества на универсалното. Празното множество е задължителен елемент на всяко определено множество. 

- Сечението на две определени (затворени) множества е двойствено, тоест неопределено, ако се гледа отвън. Съдържа комбинация от свойствата на две множества. Ако се гледа отвътре, то се определя кат притежаващо новото свойство, което е комбинация от две други свойства. 

Всичко и нищо, безкрайност и нула, Бог отец и Бог син, може да се разглеждат като неопределености в зависимост от мястото на наблюдение (вътрешно или външно)

Множеството наблюдавано от вън е определено, защото обхваща всички елементи с определено свойство. Ако наблюдателя е вътре, свойството е недефинирано и неопределено.

Безкрайността и нулата са едно и също, тоест неопределеност , ако се разглеждат като множество с наблюдател вътрешен на множеството.

В квантовата физика има “Ефект на наблюдателя” третиращ двойствената природа на квантовите обекти.

Ето и моята гледна точка за измеренията от преди около 3 години:

Уикипедия: 

Булевата алгебра (или алгебрата на съжденията) е клон от алгебрата. За разлика от училищната алгебра тук променливите могат да имат две стойности, наричани „ЛЪЖА“ и „ИСТИНА“, записвани също като „0“ и „1“. Друга основна разлика от обичайната алгебра е, че вместо аритметични действия се използват бинарните логическите оператори „И“, „ИЛИ“ и унарната операция „НЕ“. Работата с логическите операции има пряка връзка с операциите над множества сечение, обединение и допълнение.

Тя е формулирана за първи път от британския математик Джордж Бул (1815 – 1864) през 19 век, с цел да се използват алгебрични методи в логиката. Булевата алгебра и булевите операции стоят в основата на информатиката, програмирането и функционирането на компютърните системи, които работят чрез споменатите логически операции.

Операторите се срещат често написани по различен начин, напр. И, ИЛИ, НЕ (англ. AND, OR, NOT); ∧, ∨, ¬; математиците често използват + за ИЛИ, · за И и черта над символа за НЕ.

Тук са използвани логическите символи ∧, ∨ и ¬.

Коментар: - Логиката е в основата не само на информатиката, но и на реалния свят където се наблюдава причинно следствена връзка между всички събития. Доказателство за това е математическото описание на природни явления и целия материален свят. 

Всичко се свежда до тези три операции: сечение, обединение и отрицание. 

Приоритетна и първична е операцията отрицание. Универсалното и празното множество са отрицание и допълнение едно на друго.

Операциите сечение и обединение са противоположни и отрицание една на друга. Едното се бележи с И с другото с ИЛИ.

Сечението е концентриране на свойство притежавано от елементите на двете множества, а обединението е размиване на тези свойства.

Отрицанието и разграничението е причината за наличието на симетрия. Има единство и борба на противоположностите. Наличие на Ин и Яан. Вътрешно и външно. Определеност и неопределеност. И така нататък.

Миналото е дискретно и определено, а бъдещето е аналогово и неопределено.

Настоящето е действие, промяна и отрицание на миналото. Миналото конкретна цяла и сигурна информация.

Има две посоки на движение на информация. Познатата ни стрела на времето. Бъдещето става настояще и след това минало. Другия процес е анализира наличната, актуална сигурна информация в миналото и свързване с желан резултат проектиран е бъдещето. Това е мисъл или алгоритъм за създаване на конкретен път за проявление в действителността.

Бъдещето е много вариантно, аналогово и неопределено. Вадим Зеланд говори за Пространство на вариантите.

Когато се извършат в двете посоки, тоест мисъл и действие се получава затворено цикъл време. Затворения цикъл време има стойност Пи в нулево измерение и се проявява в пространството като една определена точка. Но тази точка няма пространствени размери.

Нормалното  положително време измерва разликата между настоящето и миналото. Миналото е положително време. Разликата между настоящето и бъдещето е с знак минус. Бъдещето е отрицателно време.