А кой е бащата? Попитах в Гугъл и разбрах , че на същия въпрос  от императора, те отговорили: 

-  Господ е нашият баща. 

Всичко си дойде на мястото. Господ (най голямата неопределеност) залюбил мъдростта (знанието и разума) и се родило времето в трите си форми. Минало, Бъдеще и Настояще. Съответно наречени с имената, Вяра, Надежда и Любов.

• Вяра е миналото и всичко в което вярваме и знаем като жизнен опит и натрупани убеждения.

• Надежда е представата ни за бъдещето.

• Любовта е настоящето, връзката между предишните две.

Миналото е е дискретно и определено.

Бъдещето е неопределено и много вариантно.

Настоящето е континуум(непрекъснатост,цялост) В определена малка точка от пространството във всеки определено момент от времето постъпва информация (светлина) от цялата вселена. Точката сумира всички въздействия и се формира определена посока на въздействие върху цялото. Това въздействие в математиката е вектор, а в религията го наричат Дух. Вектора се характеризира с начало, посока и големина.

Като се каже вяра обичайно се добавя в Бога. И така се затваря по широкото тълкуване. А вярата са нашите вкоренени убеждения и истина за всичко което ни се случвало и ни обкръжава. Всеки робува на своите убеждения и вярвания.