Реалността има две страни. Проявена и скрита. В математиката двете страни образуват комплексна равнина . Тази равнина се образува от пресичането на реалната и имагинерната координата. Разположени са перпендикулярно една спрямо друга. Така те са независими една от друга. Ние виждаме само проявената реалност защото тя има физически характеристики достъпни за нашите сетива. Другата скрита реалност е с мисловни и информационни свойства, логически обвързани. Тя няма физически характеристики като енергия, маса, реални координати, скорост и ускорение.

            Въпреки, че са независими двете координати по своята същност са еднакви защото се измерват с една и съща реална единица. Разликата е в мястото на на наблюдателя. Тук има нужда от още пояснение.

            В квантовата физика се наблюдава един феномен наблюдаван в опита с двата процепа. Той се изразява в това , че акта на наблюдение въздейства върху протичането на експеримента. Този феномен може да се разпростира върху много повече обекти и системи.

            Времето и пространството може да са едно и също нещо. Разликата е в мястото на наблюдателя. Ние живеем в четири измерения. Едно времево и три пространствени. Много физици и учени твърдят, че времето не съществува. Това означава, че отричат синхронността между събитията в различните системи. Все едно да се отрече цялостта на Вселената и съществуването на континиуум. Континиуум е времева характеристика, която обединява всички процеси във Вселената.

            Колкото и да е странно на пръв поглед ние живеем във времето и то в настоящето. Минало и бъдеще са плод на нашата памет и нашите мисли. Пространството е нещо не зависимо от нас. Със своите мисли и своите убеждения влияем на случващото се в настоящето и бъдещето. Но не и на миналото, то е неизменно. Има една посока на промяна. Нашите мисли и убеждения в миналото влияят върху настоящето, което от своя страна влияе върху бъдещето. Съществува само една посока. От минало към настояще и бъдеще. 

            В съвременната наука съществуват разпространени две представи за време-пространството. Едната е  време-пространството на Минковски, а другата е класическата представа за кватернионте на Хамилтон. Ще се спрем на втората. Тя може да се види във вукипедия и който иска може да се запознае по подробно.

            Кватернионте се състоят от скаларна и векторна част, като скаларната част е времева характеристика, а векторната пространствена. Времето се изразява с реално число, а вектора с три имагинерни единици с реални коефициенти. Вектора е въведен като понятие от Хамилтон и преведено от латински означава движение. Вектора е насочена отсечка с големина и посока.

            Да се върнем към началото. Комплексното число е частен случай на кватернионите, когато съществува само един реален коефициент пред едната имагинерна единица, а другите коефициенти пред другите са нули. Така времето и пространството представени от реалната и имагинерната част на  кватериониона образуват комплексна равнина.

            Защо мисля, че времето и пространството са едно и също нещо, но се различават от мястото на което се намира наблюдателя. Наблюдателя се намира логично в реалността. Това означава при скаларната част на кватерниона тоест във  настоящето време. Да не забравяме, че времето има посока както и вектора (проявление и изразител на пространството) също има посока. Така пространството е време гледано от страни и е не достъпно от пряко наблюдение.

            Пространството се наблюдава чрез времето изразено като коефициент пред имагинерната единица. Пространството се наблюдава като енергия идваща от съответната точка. Енергия без движение не съществува. А движение без време също няма. Това е била и идеята на Хамилтон. Пространството е движение тоест вектор, насочена отсечка. Времето е също насочена отсечка с наличието на наблюдател. 

https://www.youtube/watch?v=3WTMe0R8bw0

Действителността се проявява като същност и явление.

Явлението е форма или събитие в което се проявява същността на нещо, според тълковния речник. Същността е синоним на съдържание, център, ядро, сърцевина пак от там.
За нас са видими явленията, а същността остава скрита. Същността е много-пластова
и е сбора от всички явления през всички предишни моменти.