Най-елементарния обект във вселената трябва да има и най-елементарна структура и информация за него. Най-елементарната информация е само една. Това е че разглеждания Обект съществува. За този Обект не би трябвало да се приписва никакви  други свойства. Нашия  Обект е незабележим за всички докато не взаимодейства със себеподобни. Всичко във вселената е изградено от този Обект. Всички други обекти се състоя от този Обект. В зависимост от броя и начина на взаимодействие на Обектите се получават елементарните частици.

Съвкупността от “неутрални” Обекти е празното пространство или вакум. Това води до извода, че празното пространство по своята същност има зърнеста структура тоест е дискретно, а не еднородно-аналогово. “Неутралните” обекти формират физическия вакум. Те непрекъснато са във взаимодействие със своите съседи и постоянно им придават някакво отместване, просто трептят. Спре ли това взаимодействие Обекта не съществува за нашета вселена, защото няма начин да бъде регистрирано неговото съществуване. Той се самоизключил.

Според Яворский и Детлаф [15] физичният Вакум представлява съвкупност от основните най-низши състояния на взаимодействащите Полета, които описват в релативистката квантова теория съответни частици. При това в квантовата електродинамика има Вакум на електромагнитното Поле и вакум на електронопозитроното Поле. От отношението на неопределеностите произтича, че в състояние на Вакум Полето извършва нулеви колебания, които се разглеждат като състояние с виртуално възникващи и изчезващи фотони, електронно-позитронни двойки и най-общо казано – двойки частици-анти частици. Взаимодействието на външното електромагнитно Поле с нулевите колебания на Вакума проявява нееднородност в пространственото разпределение на общия Заряд на виртуалните двойки, което води до поляризация на Вакума, с която са свързани редица потвърдени експериментално ефекти. Нулевите колебания на електромагнитното Поле предизвикват съпротивление на движението на електроните и водят до явленията „радиационни поправки“.

Процесите на раждане и анихилация на частиците и анти частици формално се обясняват с теорията на Дирак, като резултат от взаимодействието на частицата и Вакума. Вакумът се представя като енергийна „зона“, запълнена изцяло с фермиони, чието горно енергетично ниво има Енергия = m0 c2. Фермионните, които се намират във Вакума (при Е< m0 C2) са незабележими, тъй като те не могат да вземат участие в каквито и да са взаимодействия: това би означавало, че те могат да за-губят Енергия и да заемат по-ниски нива в „зоната“, което за тях е не-възможно поради принципа на Паули. При придаване на частици те във Вакума Δ E  ≥ 2mC2 те проникват през забранената „зона“, тяхната Енергия става E ≥ 2mC2 и те стават наблюдаеми. Възникващите при това ваканции в зоната на отрицателните Енергии имат поведение на анти частици.

             Така възниква въпроса какво е отрицателна енергия и въобще енергия?

            От Уикиречник:-”Енергията (от старогръцки ἐνέργεια – активност, работа, сила в действие) е скаларна физична величина, която характеризира способността на дадена система да променя състоянието на заобикалящата я среда или да извършва работа. Енергията е величина, която може да бъде приписана на всяка частица, предмет или система. Но ако „материята“ или „обективната реалност“ са също енергия, то изпадаме в омагьосания кръг на логичния извод, че енергията е промяна на енергия. Освен това немският физик Херман фон Хелмхолц установява, че всички форми на енергия са еквивалентни и само се превръщат една в друга. При всички тези трансформации цялата енергия остава непроменена. Енергията не може да бъде създавана или унищожавана - този принцип е известен като Закон за запазване на енергията. Така излиза, че енергията е всичко и всичко е енергия. Но какво все пак е енергия? За да отговорим на този въпрос, ще се базираме на експеримента на група японски физици (Масаки Сано и колеги, Токийски университет), които за първи път през 2010 г. успяват да превърнат информация в енергия. Изследването е базирано на теоретичните изчисления на Лео Сцилард (1929г.) и е публикувано в списание „Нейчър“. Доказано по време на експеримента става преминаване на информацията в енергия и обратно. Изследователите успяват да увеличат потенциалната енергия на молекулите само чрез информацията за тяхното движение и без да прилагат допълнителна енергия. При това те достигат до коефициента на трансформиране на информацията в енергия: 1 bit (бит информация) = 3.10 -21 J (Джаул енергия). Това означава, че ако всичко е енергия, то е и информация, така. всичко съществуващо е информационен потенциал.”

            От горния цитат следва, че не съществува отрицателна енергия, а само симетрична информация на анти-частиците анихилиращи при взаимодействие със своя симетричен двойник.

          Следва също, че енергията е активна информация, а материята пасивна информация.

            Не съществува етер като материална същност, вместилище на всичко. А съществува информационна матрица, която се структурира и оформя от всяко дори и минимално движение на материята и енергията. Физическия вакум е съставен от най-малките клетки на тази матрица. Материята и енергията поглъща тези клетки и ги задвижват в сложен вихров танц със скорост на светлината. Скоростта на светлината е скоростта на промяна съответната стойност на дадена клетка от тази матрица.