Ховман сравнява нашето адаптивно светоусещане с операционната система Вuиндос. В теорията на ”Интерфейсно възприятие”, той задава смел въпрос: каква е връзката между създаването в нашия мозък субективна реалност и действителността.

            Мозъка работи като ефективно устройство. Не изгражда целия свят наведнъж. Възпроизвежда само това, което е необходимо в момента. Този процес става толкова бързо, че ние не забелязваме изграждането на реалността. Разбира се, че е трудно да се повярва защото всички знаем, че зрението ни работи на принципа на камерата. Така, че защо ли не получаваме картина на действителната реалност?

            Нашето зрение може да се сравни с камера имаща разделителна способност приблизително 1,3 мегапиксела. Но за да покаже крайното изображение, нашия мозък работи като, свръх мощен процесор. Нашето съзнание е изкуствено дезориентирано върху реалносtта. Според Ховман ние възприемаме не обективно тримерно пространство, което съществува независимо от нас, а само структура от цифрови данни.

            Физическите обекти не съществуват сми по себе си, но само по отношение на други обекти и системи. С други думи, физическия смисъл имат не самите квантови обекти, например фотон и електрон, а техните показани свойства при взаимно-действие с други обекти.

            Защо наблюдател в квантов експеримент определя изхода на събитието? Квантовите системи имат свойства само във връзка с друга система, взаимодейства с нея и обменя информация. Наблюдателя е също взаимодействаща физическа система, следователно определя изхода на събитието.

 Обектите около нас съществуват само чрез взаимодействия. От тази гледна точка светът ни представлява сложна мрежа от взаимно връзки, но самите обекти нямат свое собствено индивидуално съществуване независимо от други обекти. Така че реалноста трябва да се възприема не като последователност от атоми, а по скоро като безкрайна игра на квантови огледала. Физическото пространство е непрекъсната мрежа или тъкан от взаимодействия на информация от физически системи една с друга.

Според Равели, реалността не това, което изглежда. Включително и ние самите. ” Реалността не е нещо повече от фино одеяло, зад което .... няма нищо”.