Това което виждаме като реалност е някаква форма на енергия. Материята не можем  да я възприемем директно. Възприемаме енергията която се отделя или излъчва от нея. Тя може да е под формата на гравитация, електромагнитно излъчване, звукови вълни, химическа енергия. Ние имаме сетива за възприемане на енергия.     Възприемането на енергията се извършва единствено в сегашно време, но изисква определено време за регистрирането и. Така погледнато настоящето е някакъв интервал от време разделящо минало и бъдеще. Ние живеем в настоящето, опитваме се и успяваме до известна степен да формираме бъдещето, а се учим от миналото.

Истинската информация се намира в миналото. Там сме натрупали знания и опитност, което ни позволява да живеем пълноценно и да формираме желаното бъдеще.

Бъдещето е многовариантно и не всякога успяваме да изберем най-удачния вариант за нас. В ежедневната дейност обикновено успяваме да живеем така, че да задоволим жизнено важните потребности. До известна степен това го могат дори и животните и растенията.

Целта на живота е да задоволяваме различните потребности формирани от нашата конкретна ценностна система. Естествено по някога се получават противоречия между различните потребности и начина за тяхното задоволяване, но това е друг въпрос.

Естествено е да си зададем въпроса, какво е реалността?

Реалността това е това, което възприемаме, като действителни процеси чрез нашите сетива. В настоящето всичко е излъчена енергия от някакъв  процес.

Всички виждаме едно и също, но реалността е субективно усещане в зависимост ценностната система, натрупания опит от минали събития. Така погледнато реалността е субективно преживяване.

Миналото е конкретна обективно съществуваща информация за протекли процеси. Повечето от процесите са циклично повтарящи се и продължават и в настоящето време.

Материята може да се разглежда като зациклена енергия. Тези затворени повтарящи се цикли съхраняват информация за вътрешната структура на материалните частици. Миналите процеси оставят информационна следа.

Минало и настояще, това е реалността. Сбора от минали и настоящи процеси определят реалността като действително съществуваща.

Бъдещето съществува, като сбор от варианти, като потенциал нещо да се случи. То е едновременно е информация и процес. То е сбор от алгоритми за протичане на конкретен процес. Но бъдещето не може да се появи от нищото и да стане реалност. Нужно му е енергия в настоящето, която д го стартира, да го задейства. Зациклените процеси във времето имат пусков елемент от алгоритъма намиращ се винаги в настоящето. Бъдещето се формира като сбор от информация (намираща се в миналото) и различни отворени във времето процеси.

Когато се избере от многото, даден процес и му се даде стартова енергия той става настояща реалност. С приключването си оставя информационна следа и се възприема като минало.

При вихровото движение на водните пари и капки в облака се създава електростатично напрежение с определен потенциал. Този потенциал нараства и се стреми да намери път за разреждането си под форма на мълния. Вероятните пътища на мълнията се променят в зависимост от движението на облака. Пътищата са много, но се реализира един и той е последния който разрежда създадения електростатичен потенциал.
Натрупването на електростатичния потенциал е бъдещето, с многото си варианти за реализация на мълния. Процеса на реализация на мълнията е настоящето. Резултата от мълнията макар и по късно реализиран е миналото като сигурна информация, защото той е предопределен от последния миг на разреждане в облака. Така че минало и бъдеще си разменят местата.