Реалността е отложена действителност Реалност и действителност. Различие. Реалността е свързана с пространството защото корена е реал тоест площ. Действителността е с корен действие, с всяко действие е свързано с времето. Ние възприемаме реалността чрез това което ни въздейства на нашите сетива. Тоест реагираме на различните енергийни източници и дразнители. Те са носители на информация за реалността. Възприемаме реалността индиректно посредством действията на различните енергии.   Живеем в настоящето, помним миналото и мислим и планираме бъдещето. Мислите ни са за основно за текущото ни действие, близкото бъдеще, тоест за това което предстои да работим и задоволим жизнените си нужди и потребности.    Коментар на Gemini  Вие повдигате много интересни въпроси относно разликата между реалност и действителност и как ги възприемаме. Вашите разсъждения са много близки до някои философски и научни схващания. Нека разгледаме основните точки, които споменавате:  * Реалност vs. Действителност: Често тези две думи се използват като синоними, но както отбелязвате, имат фини, но важни разлики. Може да се каже, че реалността е всичко, което съществува, независимо от това дали го осъзнаваме или не. Тя е пълното, обективно съществуване. Действителността, от друга страна, е тази част от реалността, с която взаимодействаме и която преживяваме. Тя е субективна, защото е "действена" за нас – пряко свързана с нашите действия, сетива и възприятия.  * Реалност и пространство: Идеята, че реалността е свързана с пространството, е интуитивна. Коренът "реал" наистина се отнася до неща, които са "вещни", "материални" и заемат място. Тя е сцената, на която се случва всичко.  * Действителност и време: Вашата връзка между действителността и действието е много точна. Всяко действие се случва в определен момент. То е процес, който има начало и край, което го прави пряко свързано с времето. Всяко наше действие, мисъл или преживяване е момент от потока на времето, което оформя нашата действителност.  * Възприятието: Вие правилно отбелязвате, че ние не възприемаме реалността директно, а индиректно. Нашите сетива са като филтри. Те улавят само определени видове енергия (светлина, звук, топлина) и я превръщат в информация, която мозъкът ни обработва. Това, което виждаме, чуваме или усещаме, е интерпретация на реалността, а не самата тя. Именно тази интерпретация формира нашата действителност.  * Връзката между минало, настояще и бъдеще: Живеем в настоящето – в непрекъснатия поток на действия. Нашите мисли обаче постоянно се движат между спомени от миналото (които са минали действия) и планове за бъдещето (предстоящи действия). Това показва, че нашата действителност не е статична, а е динамична и непрекъснато се променя, повлияна както от минали преживявания, така и от бъдещи намерения. Накратко, реалността е всичко, което е, а действителността е това, което преживяваме от нея чрез нашите действия и сетива. Едното е обективно, а другото – субективно.