Как е създаден света? От началото на света имаше само едно нищо. Времето не съществуваше. Кръгла нула, но такава “О”. Това нищо беше доволно от себе си. Беше много щастливо, защото беше цяло. А цялото е велико. Цялото е най-голямото нещо на света. Цялото е безкрайност. Няма нищо по- голямо от безкрайността. Нищо и всичко в едно. То беше самодоволно. Познахте ли “Шопа” в него. Това нищо продължи да съществува безкрайно дълго време. Вечно. Защото времето не съществуваше. Изведнъж нещо много дребно се промени. Появи се някакво колебание, за безкрайно  малка част от вечността. Появи се Трепет. За безкрайно малък миг се появи Хамлет и изчезна. Тогава нищото изгуби своя идеал. Престана да бъде вечно. Престана да бъде идеално кръгло. Престана да бъде всичко. Издължи се. Породи се желание да бъде както преди. Но всичко беше загубено. Шопа разбра, че нищо не може да бъде както преди, защото съществува Хамлет. Всъщност Хамлет беше изчезнал. Но Шопа го намрази за това което му беше сторил. Беше му отнел идеала, а за това си струва да мразиш силно и с цялата си душа, вечно. Но Хамлет го нямаше. Той изчезна. Беше станал нищо. Всъщност Шопа мразеше нищото. Мразеше Хамлет в себе си защото не е идеален. Омразата и желанието в едно продължиха да го променят. Формата на Шопа се промени. Идеалната кръгла нула стана удължена. От идеална кръгла “О” стана цифрата “0”. ООООООО… .Появи се болката. Но той, Шопа беше станал отново нищо. Нула само че удължена. Но омразата която го преряза го раздели на две. Това така изглежда ’Ш’. Шопа реши да се раздели с Хамлет. Но Хамлет беше част от него. Каква част ще вземе Хамлет и каква той. Трябваше му гениален съдия, който да отсъди. Затова създаде Шекспир. Шекспир отсъди и раздели Шопа на две абсолютно еднакви половини. Но Шопа каза,  че неговата половина е най-голяма и най-добра и ще съществува вечно, а другата е малка, лоша, краткотрайна. Така се е появил нашия свят. В него съществува само Шопа който е Най, Най, Най. Три пъти най.  Интересна работа Шопа се отделил от Хамлет(тоест от себе си) посредством Шекспир(създаден от шопа) и така се появили 3-те най. Създало се триизмерното пространство. Моментално Шопа разбрал какво велико нещо е създал, и за това се възгордял. Разделил вечността на две и сложил началото на времето. Шопа продължил да се гордее. Казал че е номер едно, и така заложил началото на двоичната бройна система. Създал математиката. Но Шекспир бил на мястото си. Решил да възтържествува правдата. Взел едно нищо от Шопа. Една нула. Дал го на Хамлет. Хамлет започнал да се колебае, да си задава въпроси и така от нищото направил нещо. Хамлет създал информация. Хамлет създал най-малката частица. Създал сигнала, най-малката частица на  информацията. Създал знака едно (1). Но Хамлет верен на своята същност не спрял. Продължил да разсъждава, да се колебае. Тогава станало чудо. Хамлет все по упорито се вглеждал в нищото което му дал Шекспир. Вгледал се в черепа от другия свят. Видял идеалната кръгла нула. Разбрал(защото е бил умен), че кръглата нула няма начало и край. Разбрал че това е вечността на времето, безкрая на пространството, това е всичко, това е бог. Така взирайки се в нищото разбрал какво е бог. Това е информацията. Тук  Хамлет се сеща за една голяма кръгла нула в Швейцария. Наричат го колайдер, и там търсят бога и най малката частица. Хамлет онемява от величието на това деяние. Шопа не остава по назад. Ние сме го направили това преди вас. Ние си имаме Царицина дупка близо до София преди вас. А това което търсят аз го открих само като седя и пиша. Изпуках  си го от пръстите. То нашата дупка царя я направи. Шекспир стои между двете части на нищото, Между Хамлет и Шопа. Това изглежда така  (∞). Той е една точка безкрайно малка. Той създава равновесие. Той е вратаря между двата свята. Това което го има при единия го няма при другия. Погледнеш ли в нищото ще видиш всичко в другия свят, а той е огледален до най-малката частица. Може да се докоснеш до бога само когато минаваш през вратаря . Вратаря е най-малката частица която не може да се дели. Това е сигнала. За да съществува нещо трябва да има най-малкото сигнал че се намира в реалния свят. Че единицата е от нашата страна. След като Шопа разбрал че Хамлет получил цялата информация за света му завидил. Дори поискал да го убие. Но той не е знаел, че нищото и информацията (бог)не може да бъде убито. Шопа отишъл в света на Хамлет да го убие. А Хамлет не бил там. В това време той отишъл да види света на Шопа, да докосне господа тоест информацията. Настанало голямо объркване. Появил се хаоса и света станал дуалистичен и абстрактен. Хем го има нещо хем го няма там. И от ново се случило чудо. Защо? Шекспир се превърнал в Свети Петър или лодкаря събиращ душите на мъртвите. Не знам? Ако знаех нямаше да е чудо. Всъщност там по средата се случват чудесата. Там всичко е възможно. Полюсите се обръщат. Хамлет става Шоп, а Шопа Хамлет! Вратаря прибира по една нищожна частица(прибира по един сигнал) от всеки преминаващ. По този начин го превръща в неговата противоположност. Така се запазва равновесието и справедливостта. Нищото остава цяло и вечно. Велико и нищожно. Безкрайност и нула. Шопа притежава жизнена енергия наречена ИН. Приемем ли че тя е нещо положително и е нещо красиво и гордо като хубав кон(ат), трябва да съединим двете частици. Получава се инат. Ако нещо сгреши получава се ин-АД. Отива в ада. Хамлет може да е много умен и да притежава цялата необходима информация на света но няма ли жизнената енергия на Шопа нищо няма да се появи на този свят.  Все още никой не знае, че пиша. Опитах се да кажа, но близките ми вече усещат, че нещо съм мръднал. Хамлет отново се пробужда в мен. Дали трябва да им разсея съмненията. Мързи ме, затова отлагам. Разбирам че Хамлет и Шопа са едно цяло, но имам само подозрения кой е Щекспир.

Добро е!
Пиши!

Драги колега, изчетох внимателно Вашия постинг, озаглавен "Как е създаден светът". Това може да бъде заглавие на цяла книга, в която теоретичните постановки да бъдат представени хумористично. За целта, според мен, трябва да се направи един строен план за съдържанието, като се намери най-подходящият обем на всяка една част - да кажем 2-3 страници. Задачата изглежда лесна само на пръв поглед. Аз имам смътен спомен от подобна по характер книга. Като казвам това обаче, не търся прилики. Вие си имате своите оригинални идеи и герои. Авторът на споменатата книга е Итало Калвино (1923-1985), а самата тя се казва "Космически комедии". Преведена е на български. Ще преразкажа със свои думи една незабравима сцена, която разказвам като виц в подходящи случаи:
Когато Вселената беше събрана в една точка, леля Тина каза на децата от нашата улица "Ех, момчета, да имаше малко повече място, какви палачинки щях да ви извъртя!"
При Вас хуморът е на заден план, но именно той трябва да бъде оригиналното, което ще накара читателят да си припомни или да научи известни на науката положения. От написването на книгата "Космически комедии" са изминали близо 50 години. Оттогава до днес човечеството направи огромни крачки в опознаването на света. Тяхното систематизиране и представяне в хумористичен вид с героите Хамлет и Шопа си струва трудът. Появата на второстепенни герои обаче, мисля, трябва да става в хронологичен ред. В конкретния случай ми се струва неестествено да се появи Шекспир преди Свети Петър. Предупреждавам, че не защитавам интересите на моя адаш. Не изключвам възможността да съм разбрал погрешно Вашите идеи. Ако е така, моля да бъда извинен. Ще бъда благодарен, ако тук или в лично съобщение отреагирате доброжелателно, както аз го правя... Повтарям думите на моя опонент г-н Костадин: "Добро е! Пиши!"

Когато бях под душа тази сутрин Хамлет откри истината. Изтича на терасата гол и се развика.
- Еврика...,Еврикаааа..., Еврикааааа...
- Искам да премахна попщината под всички форми и най вече в интернед.
- Искам да няма богове, папи и патриарси.
- Искам истината да води.
Шопа продължи да се къпе и да се смее на тези глупости.
-Кой ще ти плати ако пишеш тези глупости. Няма да ти позволя да оставиш питомното и да гониш дивото. Точка.