Съществува два вида информация. Определена и неопределена.

Определената информация е конкретна и дискретна. Тя се проявява в двете си състояния има или няма сигнал или свойство. Пример за проста определена информация е образуване на математическо множество. Там не съществува междинно състояние. Избраното множество притежава или не притежава определено свойство или качество.

Неопределената информация е междинно състояние на двата вида определеност. Неопределеността е частична или пълна във време-пространството. Вариацията между двете състояния е двоичния код на неопределената информация.

Неопределеността в пространството и времето, когато е не пълна, може да се разглежда като частична определеност. Наличието на частична определеност обуславя съществуването на информация.

Неопределеността в тримерното пространство може да е двумерно, едномерно или нулево определена. Тоест да съществува равнина, линейна или точкова определеност.

Съществуването на определеност и неопределеност във времето е малко по различно, защото времето има посока на проявление на реалността. Бъдещето е многовариантно и следователно неопределено. Миналото е конкретно и определено. По средата е настоящето. Миналото и бъдещето са два различни вида информация, докато настоящето е процес. Процес на преобразуване на минало в бъдеще или бъдеще в минало в зависимост от посоката на вниманието на даден субект или обект. Настоящето превръща единия вит информация в другия вит.

Науката признава и обръща внимание само едната посока на движение на времето, от минало към бъдеще. Това движение е наречено стрела на времето. Това е процес на реализиране на един вариант от бъдещето в настоящето време и съхранението му, като информация в миналото.

Съществува  и втора обратна посока на времето, При нея се комбинират фрагменти от миналото, при което се обединяват в един процес. Този процес е алгоритъм и информация за промяна на действителността. Това е дейност на всички живи същества и се създават нови варианти за протичане на действителността, като настоящо време. Но то е само вариант, а може да не се осъществи или да се забави дълго във времето.

Когато се разглежда все, по фино ниво на материята, след съставящите атома  частици размерността се снишава. Така се стига до струнната теория и едномерните трептящи струни. За разлика от привържениците на тази теория смятам, че едномерните обекти не са материални обекти, а са информационни същности. Информационни нанизи или редици от различни състояния на определеност и неопределеност на пространството и времето.

Планковата дължина е най-малката възможна материална размерност.

Когато на тримерен обект едно от измеренията е по малко от планковата дължина се получава равнинна определеност.

Когато на двумерен обект две от измеренията са по малко от планковата дължина се получава линейна определеност.

Когато на едномерен обект три от измеренията са по малко от планковата дължина се получава точкова определеност. Точковата определеност е граница на реалността. Такъв обект не може да съществува самостоятелно защото в него няма определеност, тоест няма информация която да е обвързана с него.

Границата на краен тримерен обект е двумерен обект равнина.наречена обвивка.

Границата на краен двумерен обект равнина е линеен обект.

Границите на краен едномерен обект линия са две точки.

Границата е зона на прекъсната еднородност на разглеждания обект. Половината от нея принадлежи на обграждания обект, а другата половина на околната среда. Така един точков обект разглеждан като линеен има две граници принадлежащи на обграждащата среда и нищо определено вътре в него. Ширината на граничния слой се определя от неговите свойства. Така точковия обект характеризира ново свойство на средата в която се намира.

Според поддръжниците на Хермес и първия принцип на неговото учение, всичко е ум. Това може да се разтълкува, че всичко което реално съществува има логическа определеност и за основа на всичко е информацията. Тя определя свойствата на всичко материално, и без определящата характеристика на информацията не може да съществува материален обект независимо колко е малък той. 

Материя, за чието разбиране и осмисляне са необходими специални знания и мислене. Има интересни определения за границите на тримерен, двумерен и едномерен обект.
Като философ традиционалист не възприемам постановката за "втора обратна посока на времето".
Относно строежа на материята физиците са зациклили в погрешни теории. Мисля, че трябва да преосмислят всички теории, включително и "струнната", от създаването на водородната бомба насам, защото тя е практическо потвърждение на теориите до нея. Теория, която не се потвърждава от практиката е невярна.

написъл съм:
Съществува и втора обратна посока на времето, При нея се комбинират фрагменти от миналото, при което се обединяват в един процес. Този процес е алгоритъм и информация за промяна на действителността. Това е дейност на всички живи същества и се създават нови варианти за протичане на действителността, като настоящо време. Но то е само вариант, а може да не се осъществи или да се забави дълго във времето.
Бъдещето е нови комбинации на факти от близко и далечно минало. Ако не е свързано бъдещето с миналото то не може да се прояви като настояща реалност.
Относно границите на тримерен, двумерен и едномерен обект мога да дам един линк където има за граница и на четримерно пространство. Там границата е наречена обвивка.
Ето и обещаната връзка:http://nauka.offnews/news/Matematika_18/Hipotezata-na-Poankare-poslednata-reshena-nereshima-zadacha_750.html