Естествено е да си зададем въпроса, какво е реалността?

Реалността това е това, което възприемаме, като действителни процеси чрез нашите сетива. В настоящето всичко е излъчена енергия от някакъв  процес.

Всички виждаме едно и също, но реалността е субективно усещане в зависимост ценностната система, натрупания опит от минали събития. Така погледнато реалността е субективно преживяване.

Миналото е конкретна обективно съществуваща информация за протекли процеси. Повечето от процесите са циклично повтарящи се и продължават и в настоящето време.

Материята може да се разглежда като зациклена енергия. Тези затворени повтарящи се цикли съхраняват информация за вътрешната структура на материалните частици. Миналите процеси оставят информационна следа.

Минало и настояще, това е реалността. Сбора от минали и настоящи процеси определят реалността като действително съществуваща.

Бъдещето съществува, като сбор от варианти, като потенциал нещо да се случи. То е едновременно е информация и процес. То е сбор от алгоритми за протичане на конкретен процес. Но бъдещето не може да се появи от нищото и да стане реалност. Нужно му е енергия в настоящето, която д го стартира, да го задейства. Зациклените процеси във времето имат пусков елемент от алгоритъма намиращ се винаги в настоящето. Бъдещето се формира като сбор от информация (намираща се в миналото) и различни отворени във времето процеси.

Когато се избере от многото, даден процес и му се даде стартова енергия той става настояща реалност. С приключването си оставя информационна следа и се възприема като минало.

Нека разгледаме един пример с мълния.

При вихровото движение на водните пари и капки в облака се създава електростатично напрежение с определен потенциал. Този потенциал нараства и се стреми да намери път за разреждането си под форма на мълния. Вероятните пътища на мълнията се променят в зависимост от движението на облака. Пътищата са много, но се реализира един и той е последния който разрежда създадения електростатичен потенциал. 
Натрупването на електростатичния потенциал е бъдещето, с многото си варианти за реализация на мълния. Процеса на реализация на мълнията е настоящето. Резултата от мълнията макар и по късно реализиран е миналото като сигурна информация, защото той е предопределен от последния миг на разреждане в облака. Така че минало и бъдеще си разменят местата.

 Главното в този пример не минало и бъдеще, защото те както видяхме си разменят местата в зависимост от посоката на настоящето, а наличието на два вида информация. Еднозначно определена възприемана от нас като реалност и многовариантна информация възприемана от нас като бъдеще. Без многовариантността на бъдещето няма настояще защото настоящето е избор, а избора е живот.

Бъдещето е сбор от алгоритми, но запусне ли се някой алгоритъм той може да бъде цикличен или разклонен или линеен.

Цикличните алгоритми се повтарят през определен, постоянен период от време. Това ги определя като предсказуема информация. Цялата материя е такава сигурна информация. По своята същност зациклените алгоритми са линейни където края и началото са свързани.

Разклонения алгоритъм ни подържа в настоящето защото след избора на алгоритъм следва избор на клон от алгоритъма.

Линейния алгоритъм  създава еднозначно определена информация това означава че ни отвежда при миналото и материята.

Човекът винаги избира живота. Избирането на смъртта е изключение и се приема за болестно състояние.
Разглеждаш сложни въпроси на битието, но ще кажа, че малко хора от блога са способни да ги проумеят, нежели да коментират.