Предполага се, че във вакуума спонтанно възникват и изчезват виртуални двойка частици, частица и античастица и те потрепват. Така се разпространява съответните вълни.

            Материята се характеризира със своята маса. А масата е количеството вещество в единица обем. Някой автори приемат, че елементарните частици нямат размер и се проявяват като точкови обекти, но тогава отпада класическото определението за маса на елементарните частици. Други автори предлагат струни теории за строежа на елементарните частици. Същността е в това, че се приема частиците да са едномерни обекти наречени струни и всеки вид частица да трепти с различна честота. Дебелината на струните се приема за нулева, тоест съставена от точки. Така и при струните теории частиците също нямат обем.

            Двойствения характер на елементарните частици е проявяването, като частица или вълна. Когато се проявява като енергия е вълна. Когато се проявява като материя е частица.

            Нека за пример се разгледа експеримента с двата процепа, който често се цитира за двойственото проявление на елементарните частици. Веднъж се пропускат частици през един процеп, а след това през два и се наблюдава и сравняват попаденията върху екрана зад процепите. При един отвор разпределението на попаденията върху екрана е като частица, а при два отвора разпределението на попаденията върху екрана е като на вълна. Въпроса е, че при този експеримент се променя само информацията, а именно съществуването на втори процеп. Всичко останало остава същото. Променя се само информацията, че съществува втори отвор.

            Вместо да се признае влиянието на информацията върху проявлението на елементарните частици се прави философски извод, че частиците имат двойствен характер. Така се омаловажава очевидното влияние на информацията за съответното проявление като частица или вълна. Определящо е информацията за броя на процепите при единия или другия случай. При два процепа системата става неопределена и частиците реагират на тази информация и се проявяват като вълни.

            Информацията определя проявлението. Това е извода от горепосочения експеримент. Информацията влияе върху материята и енергията и я определя.           Квантовата механика изучавайки микроструктурата на материята стига до зони на неопределеност. Това силно затруднява понататъшното изучаване свойствата на елементарните частици защото целта е да се определи цялата съвкупност от свойства. Науката използва за целта математическия апарат, но той има за основа елементарната логика. Основа на математиката е понятието множество. Множество е съвкупност от елементи притежаващи едно и също свойство. Определящо е свойството, то показва дали даден елемент принадлежи на множеството или не. 

            Множествата са статични и динамични тоест с постоянен брой и променлив брой елементи. Постоянно възникват и изчезват нови множества. При комбиниране на две или повече множества възниква ново множество, но новото множество може да се разглежда като множество само ако някой или нещо го определи. В противен случай то е неопределено и реално не съществува. Така възниква ролята на наблюдателя който комбинира свойствата и по този начин дефинира или определя множеството. Затова може би евангелието на Йоан започва с израза “ В началото бе словото …” . Всичко в нашата вселена е логически обвързано. Дори системите в който съществува хаос и промените видимо са следствие на случайни величини. В тези системи може да настъпи само организираност и от хаос да се премине в ред.

            Ролята на наблюдателя това е същността която липсва в съвременната наука.

Две или повече свойства се превръщат в ново свойство, само ако нещо ги обедини или определи като такова.

За важността на гледната точка е показателен математическия проблем наречен “Парадокса на Ръсел”

Парадоксът на Ръсел е свързан с една формално построима

конструкция – множество, което съдържа всички мислими

множества. Възниква въпрос, съдържа ли това множество себе си?

Положителният отговор води до възникване на абстрактни

конструкции с рекурсивно влагане на обекти с неограничена

дълбочина, които могат да имат теоретично значение, но

съмнителна практическа полезност. Множествата, които най-често

разглеждаме, не съдържат себе си като свой елемент. Например

множеството на естествените числа не е естествено число и,

следователно, не е елемент на N, т.е. N не съдържа себе си в

качеството на свой елемент. В теоретичен план обаче можем да

разглеждаме множества, които се явяват свои елементи.

Формалното изложение на парадокса на Ръсел се състои в

следното:

Множеството А ще наричаме правилно, ако не съдържа себе

си. В противен случай А се нарича неправилно. Нека R е

множеството на всички правилни множества:

R = {x | x П x}.

Съгласно определението произволно множество А  О  R тогава

и само тогава, когато А П А. Ако вместо А приложим това твърдение

върху R, то ще получим парадокс: R О R тогава и само тогава,

когато R П R.

Лесно се доказва, че R не е нито правилно, нито неправилно.

Допускаме, че R е правилно множество. Тогава то не трябва

да съдържа себе си, т.е. R П R. Но съгласно допускането R е

правилно и, следователно, принадлежи на множеството на всички

правилни множества R, т.е. R О R.

Ако R е неправилно, то съдържа себе си като свой елемент,

следователно, R О R, но R по определение съдържа само правилни

множества, т.е. R П R.

Следователно, множеството на всички правилни множества R

не може да бъде нито правилно, нито неправилно.

Автор:Маргарита Василева

            Нещо подобно е твърдението “аз лъжа, че винаги лъжа” . Парадокса се получава поради думата винаги, която е синоним на безкрайност и тя внася елемента на неопределеност.

            При парадокса на Ръсел синоним на безкрайност е израза “всички множества”. Този израз създава неопределеност в умозаключението. Боравенето с безкрайност води до неопределеност.

            Нека разглеждаме само правилни множества тоест такива който не съдържат себе си. Това означава , че винаги съществува външен, независим наблюдател.

              Ако всичко е енергия, и материята в “елементарните частици” представлява затворена в повтарящи се цикли енергия. Тази енергия не просто циркулира вътре в частиците, а е носител на информация за свойствата на съответната частица. Така суб-атомните частици не са елементарни точкови обекти или елементарни едномерни струни, а имат структура върху която се съхранява информация за свойствата на съответната частица. Може би структурата е от полета които циркулират и взаимно се пресичат.