Възприемаме реалния свят чрез информацията получавана от нашите сетива. Самата информация се получава индиректно, само посредством някакъв енергиен носител. Такива носители са светлината, звукът, химическата енергия за мирис и вкус и енергията възприемана от кожата.

            Материята е това което възприемаме като реалност. Но тя може да бъде регистрирана единствено посредством енергията чрез която си взаимодейства.    Материята и енергията са носители на информация. Разликата се състой в това, че при материята съхраняваната информацията е пасивна, а при енергията информацията е активна.   

            Всеки реален обект има набор от качествени признаци или свойства. Нарекох  качествените признаци свойства защото признаците  се проявяват като такива само при определено външно въздействие.

            Информация за даден обект се получава чрез обмяна на някаква енергия. А енергията в зависимост от възприемащите сетива е светлина , звукова, физична или химична. Така енергията се явява носител на информация. Без обмяна на енергия няма пренос на информация.

            Уместно е да се уточни какво е това енергия. Кратка справка в Укипедиа дава следното определение, че това е способността на материята да извършва работа, тоест способността да променя състоянието на материята. Названието и произлиза от латински  и означава активност. Знаем, че енергията се измерва като количество. От знаменитата формула на Айнщайн за връзката м/у енергия и материя се прави извода, че всичко е някакъв вид енергия.

            Определението за материя е всичко което притежава маса и обем и се намира в пространството. Квантовото определение е, всичко което е съставено от частици притежаващи маса в покой е вещество или материя. Частиците не притежаващи маса в покой създават силови полета тоест енергия.

            Може да се гледа на материята като зациклена или затворена енергия, тоест всичко е енергия. Енергията е способността да се извършва промени в материята. Енергията е и носител на всякакъв вид информация. Казано с други думи всичко е някакъв вид процес, а процеса е движение или промяна.

            Процесите са отворени и затворени.

            При отворените системи има разлика м/у началното и крайното състояние на енергията. Количеството енергия в дадена система се променя.

            При затворените системи има повтаряне на процеса, появява се цикличност на състоянията през който преминава енергията. Количеството енергия в дадената затворена система остава постоянна.

            Енергията се характеризира с думата активност, тоест със способността да извършва промени в материята.

            Материята се определя от масата, тоест от нейната инертност. Това е  способност да се съпротивлява на изменения предизвикани от енергията.

            Нещо съществува като реалност само ако някъде съществува информация която да го определя. Ако нещо е неопределено то не съществува като реалност. Трябва да има поне едно характерно свойство което да го различава от другите реалности. Нашия познаваем свят е свят на различията и определеността. Времето и пространството създават определеност и конкретност на всеки обект.

            Нека се спрем и разгледаме какво означава света да е познаваем. 

            За да се възприема нещо, че съществува реално то трябва да ни дава една и съща характеризираща го информация. Да притежава набор от конкретни качествени признаци и свойства. Те не трябва да се променят във времето.

            За да се възприема нещо, че съществува то трябва да се повтаря във времето.

            Тук е уместно да си зададем въпроса, кое е това което се повтаря ?

            Чрез нашите сетива възприемаме света като реално съществуващ. Всяко сетиво ни дава характерни свойства на разглеждания обект. Така се получава една съвкупност от свойства.

            Ние възприемаме различните реални обекти, като набор от характеризиращи ги свойства. Тези, характерни за всеки конкретен обект свойства, е това което се повтаря във времето.