Всичко е материя и материята е познаваема. Това е констатацията залегнала в основата на съвременната светска наука и образование. Човек има все по-голям  достъп до информация. А информацията са законите( духът) който управлява материята.

            Тук възниква въпроса, дали е възможно да съществува материален обект без да съществува информация, която да го характеризира. Всеки обект има набор от свойства. Целта на науката е да открие тези свойства и да ги опише.

            Огромни средства се отделят за да се изучи характерните свойства на елементарните частици. Оказва се че елементарните частици не са толкова елементарни, а са носители на сложна информация.

            Всеки материален обект притежава набор от свойства, който го прави познаваем. С всяко отделно свойство обекта става все по конкретен и определен. Нашия материален свят е свят с определеност във времето и пространството. Всичко което е определено, съществува като реалност, тук и сега.

            По друг начин стоят нещата с квантовата механика. Тя описва свойствата и взаимодействията на елементарните частици. При тях е характерно свойството дуалност. Тоест в едни случаи да се проявяват като частици, а при други като вълни. Така се стига до принципа за неопределеност във времето и пространството.

            Много автори приравняват свойствата от квантовата механика на по едромащабния материален свят и така допускат груба грешка.

            Нека се върнем на законите който управляват материята.

            Може ли да има материя без да съществува определеност?

            Ако се вярва на квантовата механика, може. Другия вариант е да се намери граница разделяща реалния свят, който е определен, от света на неопределеността.

            Определеността ни дава сигурност и предвиди мост на ситуацията. Дава ни възможност за контрол и управление на протичащите процеси, а това е целта на всяко познание. За да се получава неопределеност в резултатите от даден физичен експеримент причината е, че в него се включват случайни величини и непознати процеси.

            Не става дума за отричане на квантовата механика с нейната неопределеност и дуалност.Тя дава обяснение в света на елементарните частици.Всяко познание е ценно защото е придобито с много средства и усилия.

            Може да сложим граница която да раздели света на две части. Едната част е света който е ясени и определен. Това е познатия ни материален свят. Другия свят, който е свят на дуалност и неопределеност, това е по скоро информационен свят.

            С разкриване на най-фината структура на материята, с разкриване на частиците който я изграждат, ние се доближаваме до истинската същност на материята. Същността и е информационна. В основата на материята е информацията. Никой не отрича полевата форма на материята, а тя е носител на информация. Информация която си обменят различните материални обекти(или субекти ако приемем че всичко е живо).

            Така, че можем да обобщим. Всичко е информация. Елементарните частици са малки информационни програмки и те се намират постоянно изпълнение. Тяхната големина се измерва с масата на съответната елементарна частица. Тримерното пространство е тримерна информационна матрица. Съдържанието на тази матрица се променя в зависимост от движението и взаимодействието материалните обекти и субекти.

            Явлението привличане или гравитация може да се обясни със стремежа на всяка информационна единица да бъде цялостна. В противен случай информационните програмки създават грешки при тяхното изпълнение, превръща се в дезинформация. Дезинформацията създава хаос, а информацията ред. В света около нас има място и за двете същности.

            Може да мислим за различните физични полета като за информационни същности. Всяка материална частица взаимодейства с останалите посредством тях. Най-фината материя е в полева форма. Самите елементарни частици може да ги мислим като сложен полеви вихър образуван по някакъв алгоритъм. Разбира се този алгоритъм е строго определена информационна програма. Без него частицата не може да съществува като определеност. Така, че най-фината материя е преди всичко информация. Всичко е някакъв алгоритъм или всичко е дух. 

            Вакуума не е абсолютно празно пространство. В него се намират и разпространяват физичните полета. А те имат своя информационна структура. Тъй, че няма абсолютно празно пространство.

            В основата си физичния свят  е преди всичко информационен. Така може да правим аналогии с компютърните системи и мрежи.

            Предпочитам да мисля за времето, минало, настояще и бъдеще като за два вида памет и един процесор.      

            Миналото е постоянна памет, а бъдещето е времена памет. Настоящето е  процесор който взаимодейства с двата вида памет и трансформира съответната информация от единия вид в другия вит. Всички процеси се извършват единствено в настоящето време.

            Всичко което възприемаме като материя е всъщност записана постоянна информация и се съхранява като отпечатък от минал процес. Не изисква изразходване на енергия за да се подържа записаната информация.

            Бъдещето е потенциал или мисъл представа. То постоянно се променя, като конкретна тенденция. Бъдещето е вероятност да се случи нещо и е резултат, сбор от минало и настояще. То е многовариантно. Всеки един вариант на  дадено събитие увеличава или намалява вероятността да се случи в зависимост от посоката и общите усилия на всички обекти и субекти участващи в него. За да се изпълни дадена тенденция, проектирана в бъдещето е необходимо да бъде стартирана, като действие в настоящето, като сила и конкретност. Ако не се подържа дадена представа активно, тя отслабва и отмира като възможност.

            Настоящето е действие, но то е безкрайно малак момент от време. Може да се каже трептене между минало и бъдеще. Всеки един момент ние се намираме или в миналото или в бъдещето. Четем миналото или създаваме някаква представа за бъдещето. Взимаме информация от миналото и я проектираме като представа в бъдещето. Като свържем няколко конкретни представи ние създаваме нова действителност тоест ново минало. Създаваме нова конкретна информация.

            Ние се нуждаем от сигурната информация записана като материя, защото тя е обща за всички индивиди и е проверена като вярна.  

За първи път срещам такава интересна, но същевременно и логична, интерпретация на материалния свят. Аз също съм се замислял, но нямам този комплекс от знания. Разсъждавам така. Щом материята има безкрайно дребни частици, клонящи към маса нула, респективно до вакуум, значи нищото може да роди нещо. Все с някакви разсъждения трябва да се заспи, нали, Приятелю?!
П и е р

Интересни философски разсъждения за материята в светлината на откритията на физиката за структурата на материята. Помислете - може ли информацията да съществува без материален носител и въобще има ли информация без човека и неговото съзнание.
"Бъдещето е вероятност да се случи нещо и е резултат, сбор от минало и настояще. То е многовариантно. Всеки един вариант на дадено събитие увеличава или намалява вероятността да се случи в зависимост от посоката и общите усилия на всички обекти и субекти участващи в него. За да се изпълни дадена тенденция, проектирана в бъдещето е необходимо да бъде стартирана, като действие в настоящето, като сила и конкретност. Ако не се подържа дадена представа активно, тя отслабва и отмира като възможност." - изключително точно и вярно казано.
Поздрави!

Разглеждам материята като концентрирана информация, а информацията като най-фина структура на материята. Елементарните частици са за циклени информационни програми. Времето и пространството са също информация и тя създава определеност и конкретност на материалните реалности.

Много си напред с материала! Браво и поздрави!