Най фината материя е полевата форма. Тя е информацията за строежа на даден материален обект. Обектите си взаимодействат посредством съответното поле. Съвременната наука определя четири вида полета: електромагнитно, гравитационно,  силно и слабо взаимодействие. Тези четири полета си споделят едно и също пространство.

            Съществуват две реалности:- проявения или материалния свят и не проявения или информационния.

            За да се прояви дадена информация като реален материален обект е необходимо да преодолее енергийната граница между двете същности. 

            Какво означава дадено нещо да съществува реално?

            Това означава да притежава набор от свойства, който да се повтарят във времето, миг след миг. За да се повтаря нещо в времето то трябва да е затворено в цикъл.

            В математиката множество се образува, като се отчитат елементите притежаващи едно и също свойство.

            Логично е колкото е по малка дадена елементарна частица, набора от свойства който я определят да е по малък. Тоест информацията която съдържат в себе си да е по малко.

            Когато се върви към най-фината структура на материята, елементарните частици, се стига до зона на неопределеност. Времето и пространството създават определеност и конкретност на материята.

            За да съществува като запис дадена информация е необходимо да е затворена в повтарящи се цикли. Необходимо е покои.

            За да се чете или записва информация е необходимо да се използва енергиен носител.

            Разпадането на време-пространствената определеност на елементарните частици е следствие на тяхната информационна  същност.

            Може да групираме информацията, като информация в покой и информация подложена на трансформация. Ако използваме компютърната аналогия, това е база данни и изпълними програми.

            Съществува информация и дезинформация, тоест истина и лъжа. Истинността се проверява чрез тестването и във времето и пространството. Ако води до конкретна реалност тестваната информация е истина в противен случай е лъжа или дезинформация.

            Може да мислим за елементарните частици като сложни информационни структури. В тях има зациклена информация, която постоянно се трансформира. Времето и пространството също са конкретна информация. Елементарните частици се проявяват ту като материални, ту като информационни структури.

            Масата на материалните  обекти е количеството информация което съдържат в себе си.

            Така погледнато материалната вселена по своя най-фин строеж може да се разглежда и като информационна същност. Най-фината материя е информацията и полетата, който са нейни носители. 

            Има три времена. Настояще минало и бъдеще. Те създават стрелата на времето, от минало към бъдеще. Действие и енергия има единствено в настоящето. На миналото може да гледаме, като на база данни. Миналото е конкретна и неизменна информация.

            Бъдещето е резултат или сбор от минало и настояще. То също е информация, но информация подложена на постоянна трансформация. Може да нараства или намалява по големина, може да е положителна или отрицателна. Ако използваме аналогията с компютрите това е времената памет, RAM памет.

            Настоящето е процесора който преобразува полевата форма на бъдещето в материална реалност наречена минало.

            Миналото ни създава сигурността  на материята, за да можем да вземем правилно решение и да продължим на пред. Миналото е конкретно и определено във времето и пространството.

            Бъдещето е тенденция и е многовариантно, то е неопределено. То има характера на поле и се образува от мислите и действията всички участници и обекти в предхождащото го настояще.

            За да се прояви бъдеще като реалност е необходимо конкретна дейност в настоящето. Настоящето го стартира като определена конкретност и го превръща в минало.

            Миналото не може да се променя, но може да се записва и записа да се трансформира.