Блогът на hamlet6op :: Всичко и нищо

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.10.2015 18:49 - Всичко и нищо

Прочетен: 826 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.10.2015 20:14

Съществува в математиката две основополагащи множества. Това са универсалното множество и празното множество. Универсалното множество е начин за определяне и описване на безкрайността. Прието е, че то съдържа в себе си всички останали множества. То е всичко. То е различно от всички останали множества, защото за разлика от другите е неизброимо. Останалите множества са изброими и с определен брой елементи. Бележи се с “U” и е начин за описване на безкрайната неопределеност. Празното множество е най-малкото множество. То е най-малката определеност. Прието е в математиката, че то се съдържа, като елемент на всички останали множества. Бележи се с този символ “Ш” и е начин за описване на нищото в математиката. Може да се опитаме да определим празното множество като реципрочна стойност на универсалното тоест 1/∞. И тук, ако се откажем от мистицизма на християнството, ще стигнем до описанието на отеца и синът. Отеца е универсалното множество, което е неопределено и непознаваемо. Сина е празното множество или нищото, което присъства във всичко и е външно определено. Нека си спомним една ключова дума във всички евангелия. Това е думата единороден. Това е думата с която се утвърждава мнението, че отеца и синът са едно и също нещо. Те са най-голямата и най-малката реалност. Безкрайност и единица върху безкрайност. Тук искам да отбележа първия вселенски събор когато бива отлъчено арианството, като ерест, защото арианите отричали точно тази дума единороден. Те утвърждавали, че бащата(отеца) има по голямо значение от сина. За да бъде света(всеки процес) цялостен и непрекъснат всяко нещо от него трябва да изпълнява своите функции. Имали прекъсване на даден процес той се разпада на два независими под процеса. Това се изучава от науката Топология. Тъй, че Исус символизира логическото нищо. Той не е съществувал като реален жив човек. Но това няма значение защото съществуват 4 квантови евангелия в който е въплътен светия дух на Исус Христос. Нека отново се върнем върху думата еднороден използвана за най-голямата и най-малката реалност. В математиката за по голяма нагледност множествата се представят графично, като площ заградена от затворена крива линия. Всички елементи, който са вътрешни на тази линия са елементи на множеството. Който са външни, не принадлежат на множеството и се нарича допълнение на множеството. Така стигаме до графичното представяне на двете основополагащи множества. Универсалното множество е безкрайна равнина и без външна граница. Тоест имаме вътрешна неопределеност. Празното множество може да се оприличи на точка, която е безкрайно малка и няма вътрешна част. Тоест имаме също вътрешна неопределеност. Но имаме външна определеност. Затворената линия е границата, която разделя множествата едно от друго в равнината и може да я оприличим на светия дух. Границата между дадено множество и неговото допълнение има двойствен характер. Едновременно принадлежи на множеството и на неговото допълнение (отрицание). Ето какво казва Исус в евангелие на Йоан Глава 17. 21. да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе. Глава 14. 10. Аз съм в Отца, и Отец е в Мене. Глава 14. 30. князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо. Това се казва единороден, тоест да притежават вътрешна неопределеност. Универсалното и празното множество са вътрешно неопределени и външно определени. Глава 1. 18. Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни. - Евангелие на Йоан Ако си представим, че в горния цитат в место бога отец и сина се е имало в предвид универсалното и празното множество то нещата изглеждат логични. “князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо”- празното множество “Аз съм в Отца, и Отец е в Мене”- безкрайността и нищото представено символично като ∞, 1/∞. Всичко и нищо, това са универсалното множество и празното множество. Най-голямото и най-малкото множество. Те са еднакви и различни едновременно, и това е противоречие което ще се опитам да разясня чрез мястото на наблюдателя. Всички ние сме наблюдатели и можем да наблюдаваме единствено от вътре универсалното множество и от вън на празното множество. Универсалното множество не можем да го наблюдаваме от вън защото ние се намираме при всички случаи в универсума, тоест вътре във вселената. За това вселената ни изглежда безкрайна, а безкрайността е неопределена. Празното множество не можем да го наблюдаваме от вътре защото ние се намираме при всички случаи в универсума, тоест от вън на нищото. Като наблюдатели на нищото ние виждаме една граница и нищо друго, тоест виждаме най-малката определеност. Допускаме, че ако все пак има нещо в нищото то е неопределено, нещо като друга вселена с други закони.

Нагоре