Казват, че който има пари, няма нужда от вещи - потрябват ли му, ще си ги купи. По същия начин който има власт, няма нужда от пари. А който има достатъчно интелектуално превъзходство пък няма нужда от власт... Затова и принципно не би трябвало да ме е страх от свръхинтелекти. Но все пак нещата зависят от създателите им.
      Дори и много могъщ интелект може да е изкривен и дефектен в аксиоматичната си основа, а оттам и изцяло... Но не тази линия на разсъждение имах предвид.

       Мисля за друго. Създателите на такива интелекти ми приличат на деца, които искат да станат възрастни. Без да разбират, че съзряването не носи повече свобода. Че носи несравнимо повече мощ и сила, но и несравнимо повече отговорност, грижи и тъга... Наскоро слушах пиянско теологично откровение, че в момента, в който Бог е създал света, се е оказал по принуда ограничен до изява само като природни закони. Заради отговорността, с която се е натоварил чрез акта на създаването. И мисля, че в това има голяма доза истина.      Колкото по-могъщ си, толкова по-вързани са ръцете ти, ако осъзнаваш и спазваш отговорността си истински. В противен случай си просто вдетинен, живееш щастливо „детство" за сметка на свободата и щастието на децата наоколо.

     Така че дойде ли този "преход" - било под формата на Кърцуеловата сингуларност, било под друга - това може да се окаже всъщност краят на детството. За всички, поискали да минат на следващия етап от развитието. (И си мисля колко ли прав може да се окаже един от големите мъдреци на фантастиката - Артър Кларк.)

А дотогава все още имаме време да сме деца. 
http://www.webcafe.bg/id_1564825761_Krayat_na_detstvoto_

"не е необходимо детето да бъде активно обучавано от родителите си, а получава поведенческите си програми като наблюдава родителите си, братята и сестрите си, другите деца около себе си и учителите. Дали в ранния ви опит има добри поведенчески модели, които да ползвате в хода на собствения си живот? През първите шест години от живота си детето подсъзнателно усвоява поведенческия репертоар, необходим, за да се превърне в пълноценен член на обществото."
Чия ценностна система ще припознае като своя?

- "Края на детството" е книгата на Артър Кларк. Тази книга е създала в мен представа за Апокалипсиса". След толкова години от излизането и на български език реших и я прочетох от ново. Изумен съм от тоталното разминаване на тогавашната представата за бъдещето и съвременната техника.
Въпроса който си зададох след прочита на книгата е: - Кой и защо ни занимава с чудесата създавани от извън земни същества?
Отговора на Кларк в тази си книга е:
- Човечеството е единствено отговорно за своето бъдеще. Дори добрите извън земни няма да го спасят от отговорността за своето бъдеще. Повсеместната вяра в чудеса води до глобална трагедия.!!!

жалкоо, не мога да си купя тук книгата ..ноооо...